В продължение на близо две десетилетия, Марк Филипс остави своя отпечатък в английския футбол, играейки в седем от осемте най-високи дивизии. Започва кариерата си в любимия си клуб Милуол, печели Лига Втора с Бренфорд през 2008/09 и достигане до финала на EFL Trophy на Уембли. Общо има почти 400 мача зад гърба си. През март тази година, Филипс научава, че е постигнал всичко това с недиагностицирано невродивергентно състояние - ADHD (разстройство на вниманието с хиперактивност).

След диагноза, която той нарича "променяща живота", Филипс споделя пред спортен журналист как това е повлияло на живота му и как сега иска да вдъхнови следващото поколение деца с подобни състояния. Той разказва, че ADHD никога не е било част от мислите му и че е имал стереотипни представи за него. След края на кариерата си, Филипс усеща липса на удовлетворение и започва да събира пъзела на собственото си състояние, особено след като синът му получава същата диагноза.

Филипс описва как неговата невродивергентност е влияела на представянето му на терена. Той се стремял към съвършенство и се самокритикувал за най-малките грешки. Осъзнава, че структурата и тренировките във футбола са му помагали да регулира емоциите си. Въпреки това, страхът от промени е попречил на кариерата му, отказвайки възможности за трансфери в Шотландия и Белгия.

Филипс сега работи, за да повиши осведомеността за невродивергентността във футбола и да подпомогне други играчи да разберат и управляват състоянието си. Той вярва, че приемането на различията може да е сила, която да подобри както индивидуалния живот, така и играта като цяло.

**Анализ:** Историята на Марк Филипс подчертава важността от разбиране и приемане на невродивергентността в спорта. Неговият опит показва, че с правилната подкрепа и осведоменост, играчите могат да използват уникалните си качества, за да постигнат успехи както на терена, така и извън него.